строшил

Речник на българския език

1. строшил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

строшил е производна форма на строша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. строшил — мин. деят. св. прич. м. р.

строшил е производна форма на строша (мин. деят. св. прич. м. р.).