строполявало

Речник на българския език

1. строполявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

строполявало е производна форма на строполявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. строполявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

строполявало е производна форма на строполявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. строполявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

строполявало е производна форма на строполявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. строполявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

строполявало е производна форма на строполявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).