строполило е

Речник на българския език

1. строполило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

строполило е е производна форма на строполя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. строполило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

строполило е е производна форма на строполя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).