строполеше

Речник на българския език

1. строполеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

строполеше е производна форма на строполя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. строполеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

строполеше е производна форма на строполя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).