стригала

Речник на българския език

1. стригала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

стригала е производна форма на стрижа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. стригала — мин. деят. св. прич. ж. р.

стригала е производна форма на стрижа (мин. деят. св. прич. ж. р.).