стрига

Речник на българския език

1. стрига — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

стрига е производна форма на стрижа (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. стрига — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

стрига е производна форма на стрижа (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).