стрелнело

Речник на българския език

1. стрелнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

стрелнело е производна форма на стрелна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. стрелнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

стрелнело е производна форма на стрелна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).