странирахте

Речник на българския език

1. странирахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

странирахте е производна форма на странирам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. странирахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

странирахте е производна форма на странирам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).