сторнирало

Речник на българския език

1. сторнирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сторнирало е производна форма на сторнирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. сторнирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сторнирало е производна форма на сторнирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. сторнирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

сторнирало е производна форма на сторнирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. сторнирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

сторнирало е производна форма на сторнирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).