сторнирал

Речник на българския език

1. сторнирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сторнирал е производна форма на сторнирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сторнирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сторнирал е производна форма на сторнирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. сторнирал — мин. деят. св. прич. м. р.

сторнирал е производна форма на сторнирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. сторнирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

сторнирал е производна форма на сторнирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).