сторило

Речник на българския език

1. сторило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сторило е производна форма на сторя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. сторило — мин. деят. св. прич. ср. р.

сторило е производна форма на сторя (мин. деят. св. прич. ср. р.).