сторила съм

Речник на българския език

1. сторила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

сторила съм е производна форма на сторя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. сторила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

сторила съм е производна форма на сторя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).