стори

Речник на българския език

1. стори — сег. вр., 3 л., ед. ч.

стори е производна форма на сторя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. стори — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

стори е производна форма на сторя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. стори — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

стори е производна форма на сторя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. стори — повелително наклонение, ед. ч.

стори е производна форма на сторя (повелително наклонение, ед. ч.).