сторела

Речник на българския език

1. сторела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

сторела е производна форма на сторя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. сторела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

сторела е производна форма на сторя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).