сторвахте

Речник на българския език

1. сторвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

сторвахте е производна форма на сторвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. сторвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

сторвахте е производна форма на сторвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).