сторвал

Речник на българския език

1. сторвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сторвал е производна форма на сторвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сторвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сторвал е производна форма на сторвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. сторвал — мин. деят. св. прич. м. р.

сторвал е производна форма на сторвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. сторвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

сторвал е производна форма на сторвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).