стопявал

Речник на българския език

1. стопявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

стопявал е производна форма на стопявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. стопявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

стопявал е производна форма на стопявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. стопявал — мин. деят. св. прич. м. р.

стопявал е производна форма на стопявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. стопявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

стопявал е производна форма на стопявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).