стихва

Речник на българския език

1. стихва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

стихва е производна форма на стихвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. стихва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

стихва е производна форма на стихвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. стихва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

стихва е производна форма на стихвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).