стиковаше

Речник на българския език

1. стиковаше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

стиковаше е производна форма на стиковам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. стиковаше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

стиковаше е производна форма на стиковам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).