стиковаха

Речник на българския език

1. стиковаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

стиковаха е производна форма на стиковам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. стиковаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

стиковаха е производна форма на стиковам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).