стиковах

Речник на българския език

1. стиковах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

стиковах е производна форма на стиковам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. стиковах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

стиковах е производна форма на стиковам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).