стиковало

Речник на българския език

1. стиковало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

стиковало е производна форма на стиковам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. стиковало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

стиковало е производна форма на стиковам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. стиковало — мин. деят. св. прич. ср. р.

стиковало е производна форма на стиковам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. стиковало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

стиковало е производна форма на стиковам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).