стиковала

Речник на българския език

1. стиковала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

стиковала е производна форма на стиковам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. стиковала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

стиковала е производна форма на стиковам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. стиковала — мин. деят. св. прич. ж. р.

стиковала е производна форма на стиковам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. стиковала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

стиковала е производна форма на стиковам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).