стигнало

Речник на българския език

1. стигнало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

стигнало е производна форма на стигна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. стигнало — мин. деят. св. прич. ср. р.

стигнало е производна форма на стигна (мин. деят. св. прич. ср. р.).