стесняло

Речник на българския език

1. стесняло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

стесняло е производна форма на стесня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. стесняло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

стесняло е производна форма на стесня (мин. деят. несв. прич. ср. р.).