стеснил

Речник на българския език

1. стеснил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

стеснил е производна форма на стесня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. стеснил — мин. деят. св. прич. м. р.

стеснил е производна форма на стесня (мин. деят. св. прич. м. р.).