стереотипирало

Речник на българския език

1. стереотипирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

стереотипирало е производна форма на стереотипирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. стереотипирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

стереотипирало е производна форма на стереотипирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. стереотипирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

стереотипирало е производна форма на стереотипирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. стереотипирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

стереотипирало е производна форма на стереотипирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).