степенувал

Речник на българския език

1. степенувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

степенувал е производна форма на степенувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. степенувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

степенувал е производна форма на степенувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. степенувал — мин. деят. св. прич. м. р.

степенувал е производна форма на степенувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. степенувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

степенувал е производна форма на степенувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).