стенографирало

Речник на българския език

1. стенографирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

стенографирало е производна форма на стенографирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. стенографирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

стенографирало е производна форма на стенографирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. стенографирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

стенографирало е производна форма на стенографирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. стенографирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

стенографирало е производна форма на стенографирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).