стенографирал

Речник на българския език

1. стенографирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

стенографирал е производна форма на стенографирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. стенографирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

стенографирал е производна форма на стенографирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. стенографирал — мин. деят. св. прич. м. р.

стенографирал е производна форма на стенографирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. стенографирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

стенографирал е производна форма на стенографирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).