стенеше

Речник на българския език

1. стенеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

стенеше е производна форма на стена (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. стенеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

стенеше е производна форма на стена (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).