стенели

Речник на българския език

1. стенели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

стенели е производна форма на стена (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. стенели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

стенели е производна форма на стена (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).