стенела

Речник на българския език

1. стенела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

стенела е производна форма на стена (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. стенела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

стенела е производна форма на стена (мин. деят. несв. прич. ж. р.).