стегнело

Речник на българския език

1. стегнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

стегнело е производна форма на стегна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. стегнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

стегнело е производна форма на стегна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).