стегнели

Речник на българския език

1. стегнели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

стегнели е производна форма на стегна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. стегнели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

стегнели е производна форма на стегна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).