стегнела

Речник на българския език

1. стегнела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

стегнела е производна форма на стегна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. стегнела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

стегнела е производна форма на стегна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).