стегнел

Речник на българския език

1. стегнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

стегнел е производна форма на стегна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. стегнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

стегнел е производна форма на стегна (мин. деят. несв. прич. м. р.).