стегнало

Речник на българския език

1. стегнало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

стегнало е производна форма на стегна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. стегнало — мин. деят. св. прич. ср. р.

стегнало е производна форма на стегна (мин. деят. св. прич. ср. р.).