старял

Речник на българския език

1. старял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

старял е производна форма на старея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. старял — мин. деят. св. прич. м. р.

старял е производна форма на старея (мин. деят. св. прич. м. р.).