старели

Речник на българския език

1. старели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

старели е производна форма на старея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. старели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

старели е производна форма на старея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).