старала

Речник на българския език

1. старала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

старала е производна форма на старая се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. старала — мин. деят. св. прич. ж. р.

старала е производна форма на старая се (мин. деят. св. прич. ж. р.).