станело

Речник на българския език

1. станело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

станело е производна форма на стана (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. станело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

станело е производна форма на стана (мин. деят. несв. прич. ср. р.).