станели

Речник на българския език

1. станели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

станели е производна форма на стана (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. станели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

станели е производна форма на стана (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).