станел

Речник на българския език

1. станел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

станел е производна форма на стана (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. станел — мин. деят. несв. прич. м. р.

станел е производна форма на стана (мин. деят. несв. прич. м. р.).