стаил

Речник на българския език

1. стаил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

стаил е производна форма на стая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. стаил — мин. деят. св. прич. м. р.

стаил е производна форма на стая (мин. деят. св. прич. м. р.).