стагнирало

Речник на българския език

1. стагнирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

стагнирало е производна форма на стагнирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. стагнирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

стагнирало е производна форма на стагнирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. стагнирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

стагнирало е производна форма на стагнирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. стагнирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

стагнирало е производна форма на стагнирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).