стагнирал

Речник на българския език

1. стагнирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

стагнирал е производна форма на стагнирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. стагнирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

стагнирал е производна форма на стагнирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. стагнирал — мин. деят. св. прич. м. р.

стагнирал е производна форма на стагнирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. стагнирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

стагнирал е производна форма на стагнирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).