сръфахте

Речник на българския език

1. сръфахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

сръфахте е производна форма на сръфам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. сръфахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

сръфахте е производна форма на сръфам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).