сръфаха

Речник на българския език

1. сръфаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

сръфаха е производна форма на сръфам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. сръфаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

сръфаха е производна форма на сръфам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).