сръгвал

Речник на българския език

1. сръгвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сръгвал е производна форма на сръгвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сръгвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сръгвал е производна форма на сръгвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. сръгвал — мин. деят. св. прич. м. р.

сръгвал е производна форма на сръгвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. сръгвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

сръгвал е производна форма на сръгвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).